На есен, когато листата отлитат на юг
А птиците жълти окапват и стават на пръст
В тръстиките жабите зли са и квакат за мъст
Дошли са да плащат със кръв за греховната лъст
А сетне, когато сълзите ми, сякаш напук
Гореща, напукана почва превръща ги в пара
Във ваната пак ще се любиме с теб, Сешоара
На есен, когато жените отлитат при друг.
Керкенезът е дребен и симпатичен сокол.
4 мегапиксела са леко недостатъчни за птичарстване.
Само едно не можах да разбера.
При положение, че снимах с (взет назаем от Долорес - мерси!):
- Canon 1D
- обектив Canon EF 24mm f/1.4L USM
- апаратът на статив
- самоснимачка (поради липса на дистанционно)
Е, защо при това положение се получи толкова много шум, ъъм?? Вярно, че беше доста тъмно (това всъщност е малко преди изгрева), но…
Абе, както и да е. Ей го и по залез. 
… пожелавам Здраве на малкото, но елитни читатели на блога.
Иначе, сергиите с мартеници по улиците са повече от всякога. Най-малко три пъти повече от миналата година. Еми, тъй то - зиналата паст на все по консуматорското ни общество трябва да бъде заситена.
Read the rest of this entry »
…бяха супер приятно парти, както се очакваше.
Официално лице на събитието… съм аз! хахахахха
Ако отидете в Париж, от мен да знаете - най-интересния район за снимки е 10-и квартал, с леки набези към съседните му 19-и и 20-и.
Една снимка, за да не ми прашаса съвсем блога. Така, както беше прашасало ателието на отдавна умрелия скулптор в едно френско селце, през което преминах с колелото преди няколко месеца, по време на еднодневно вело-турче.
Турчето беше около 50 километрово и включваше куп други забележителности за които ме мързи да разправям, като например къщата и градините на Моне, но особено вълнуващо беше карането през пустинята “А така, ма!”
10 години… мамка му!
Дам, отношенията ми със Spill приключиха. Типичните отношения с парижанка….
Запознахме се един дъждовен следобед “малко след обяд” (франсетата много обичат да си правят срещите “малко преди закуска”, “по обяд”, “около вечеря” и т.н.). Беше облечена с вкус - очевидно дрешки на известни дизайнери на стойност хиляди евраци, но без видими марки и лога. Изискана прическа и изкусно положени пластове грим говореха за часове, ако не и дни, прекарани в “институт за красота” (както се наричат салоните за разкрасяване във Франция). Поръчах бутилка вино. Тя вече беше пила вино с обяда, също и аз. Скоро очите и на двама ни започнаха да светкат. Покани ме у тях. Отидох. Преспахме.
На сутринта се събуждам, гледам - няколкостотин евро в грим са размазани по възглавницата и по мен. До мен - чорлаво същество. Ааа, какво си ти, ма? Амчи ти всъщност хич не си била хубава!
Сега разбрах колко много съм грешил.
Някой маската добре ти беше ушил!
Я обратно в института - да се поправиш! Да, да, айде, чао, чао… А, и да ядеш по-малко въглехидрати, че с тоя гъз…
А ние с теб, Галатея*, я да си ходим обратно в базовия лагер, пък там ще му мислим…
*номадският ми кон се казва Галатея - на името на една кобила, която преди години геройски загина в следствие на една случка, включваща ограда, дере, река, скали и мен…
