Керкенез (Falco tinnunculus)
May 9th, 2008
Керкенезът е дребен и симпатичен сокол.
4 мегапиксела са леко недостатъчни за птичарстване.

Керкенезът е дребен и симпатичен сокол.
4 мегапиксела са леко недостатъчни за птичарстване.
Само едно не можах да разбера.
При положение, че снимах с (взет назаем от Долорес - мерси!):
- Canon 1D
- обектив Canon EF 24mm f/1.4L USM
- апаратът на статив
- самоснимачка (поради липса на дистанционно)
Е, защо при това положение се получи толкова много шум, ъъм?? Вярно, че беше доста тъмно (това всъщност е малко преди изгрева), но…
Абе, както и да е. Ей го и по залез.
… пожелавам Здраве на малкото, но елитни читатели на блога.
Иначе, сергиите с мартеници по улиците са повече от всякога. Най-малко три пъти повече от миналата година. Еми, тъй то - зиналата паст на все по консуматорското ни общество трябва да бъде заситена.
Read the rest of this entry »
…бяха супер приятно парти, както се очакваше.
Официално лице на събитието… съм аз! хахахахха
Една снимка, за да не ми прашаса съвсем блога. Така, както беше прашасало ателието на отдавна умрелия скулптор в едно френско селце, през което преминах с колелото преди няколко месеца, по време на еднодневно вело-турче.
Турчето беше около 50 километрово и включваше куп други забележителности за които ме мързи да разправям, като например къщата и градините на Моне, но особено вълнуващо беше карането през пустинята “А така, ма!”
Дам, отношенията ми със Spill приключиха. Типичните отношения с парижанка….
Запознахме се един дъждовен следобед “малко след обяд” (франсетата много обичат да си правят срещите “малко преди закуска”, “по обяд”, “около вечеря” и т.н.). Беше облечена с вкус - очевидно дрешки на известни дизайнери на стойност хиляди евраци, но без видими марки и лога. Изискана прическа и изкусно положени пластове грим говореха за часове, ако не и дни, прекарани в “институт за красота” (както се наричат салоните за разкрасяване във Франция). Поръчах бутилка вино. Тя вече беше пила вино с обяда, също и аз. Скоро очите и на двама ни започнаха да светкат. Покани ме у тях. Отидох. Преспахме.
На сутринта се събуждам, гледам - няколкостотин евро в грим са размазани по възглавницата и по мен. До мен - чорлаво същество. Ааа, какво си ти, ма? Амчи ти всъщност хич не си била хубава!
Сега разбрах колко много съм грешил.
Някой маската добре ти беше ушил!
Я обратно в института - да се поправиш! Да, да, айде, чао, чао… А, и да ядеш по-малко въглехидрати, че с тоя гъз…
А ние с теб, Галатея*, я да си ходим обратно в базовия лагер, пък там ще му мислим…
*номадският ми кон се казва Галатея - на името на една кобила, която преди години геройски загина в следствие на една случка, включваща ограда, дере, река, скали и мен…
Обратно в Париж, следващият музикален поздрав е за този чудесен град и неговите обитатели:
Some people tend to spend their money
On Gucci shoes and Prada wear
Lots of folks, they dress in Versace
Or Hugo Boss but I don’t care,
About Chanel, Lacoste, Ellesse,
About Fubu or Louis Vuitton
About Helmut Lang, Fila, Vivienne
Westwood or Yves Saint Laurent
Read the rest of this entry »